Обяснителна записка
Проучването на територията е извършено през периода 07 - 11.2015 г. Обхваната е цялата територия на гр. Варна в границите на ОУП. В настоящият етап са анализирани извънселищните територии, а подетап 6.1. касае по-конкретно земеделските и горски площи. Като цяло, при анализа е съобразено предназначението на териториите, като по-конкретно са третирани следните устройствени зони:
1. Г – устройствена зона за гори без възможност за промяна на предназначението;
2. Гз – защитни и противоерозионни гори;
3. Сср – устройствена зона за земеделски нужди с възможност за промяна на предназначението;
4. Ссб – устройствена зона за земеделски нужди без възможност за промяна на предназначението.
Анализът на териториите е фокусиран най-вече върху дълготрайната дървесна растителност. Поради гористия характер на повечето зони с такава растителност, при описанието им са възприети принципите на горската таксация. Върху карта са отразени контурите на дървесните масиви, а в табличен вид са описани техните основни характеристики, а именно:
- Състав на масива – конкретизирани са дървесните видове, които съставят първия етаж на масива, като при смесени масиви видовете са изброени според участието им – от най-голямото към най-малкото. За някои от видовете са използвани съкращенията, възприети в горската таксация (напр. чб – черен бор, кг – келяв габър и пр.). Към обяснителната записка е приложен списък на използваните съкращения;
- Вид на масива – определя се от участието на различните видове дървета и бива широколистен, иглолистен и смесен. Трите вида масиви са обозначени с различни цветове на картата. Разграничаването им е оправдано от гледна точка на това, че иглолистните и широколистните дървесни масиви имат различен декоративен, екологичен и биологичен ефект;
- Произход – бива семенен или издънков. Обикновено издънковите масиви са по-гъсти и трудно проходими (или изобщо непроходими), което ги прави непригодни за рекреационни нужди във вида в който са. Освен от произхода, проходимостта на масивите зависи в голяма степен и от възрастта на дърветата в тях;
- Площ на масива – всеки масив, притежаващ хомогенна структура е оконтурен и щрихован. Посочената в таблицата площ се отнася за конкретния масив, обозначен с четирицифрен номер. Площта е измервана в хектари, с точност до една десета;
- Възраст – посочена е възрастта на вида с най-голямо участие в масива. В общия случай тя съвпада с възрастта и на останалите видове, особено в насажденията със семенен произхд;
- Височина – посочена е средната височина на вида с най-голямо участие в масива;
- Диаметър – посочен е средният диаметър на вида с най-голямо участие в масива.
Освен дървесни масиви, в границите на анализираните територии са маркирани също така открити пространства – поляни, голини, свлачища, сечища и пр.
Картирани са териториите, които съгласно ОУП са за земеделски нужди с или без възможност за промяна в предназначението.
Поради големия си обхват, територията на града е разделена на шест зони (Виж: Схема на зонирането), което улеснява графичното представяне. Границите между отделните зони съвпадат с главни пътни артерии или с границите на градските административни райони. Три от зоните са разположени южно от Варненското езеро, и три – северно.
За всяка от зоните е разработена карта, отразяваща видовете територии, дървесните масиви, тяхното разположение и вид. В таблична форма са посочени основните характеристики на масивите и откритите пространства.
Табл. 1. Обобщените данни за подетап 6.1. Извънселищни територии – земеделски и горски площи
№ |
вид площ |
площ (ха) |
1 |
Обща площ на зоните |
23 870 |
2 |
Обща площ на обследваните територии |
7 666 |
В това число: |
||
3 |
Гори |
4 515 |
3.1. |
Иглолистни масиви |
467 |
3.2. |
Смесени масиви |
571 |
3.3. |
Широколистни масиви |
3 477 |
3.4. |
Издънкови масиви |
3 128 |
3.5. |
Семенни масиви |
1 387 |
4 |
Земеделски площи |
2 945 |