Обяснителна записка

ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА

Проучването на територията е извършено през периода 07 - 11.2015 г. Обхваната е цялата територия на гр. Варна в границите на ОУП. В настоящият етап са анализирани извънградските и крайградски паркове, включително териториите, предвидени за тази цел в ОУП на гр. Варна. Като цяло, при анализа е съобразено предназначението на териториите, като по-конкретно са третирани следните устройствени зони:

1.      Зп – устройствена зона на градски паркове и градини за широко обществено ползване. Обхванати са територии, попадащи в тази устройствена зона, които към момента не са реализирани като паркове. Регистърът отразява настоящото състояние и начин на ползване на тези територии;

2.      Тзв – самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета и други открити водни течения. Във фокуса на анализа в настоящия етап попадат терените за озеленяване на деретата;

3.      Ок1 – курортни зони и комплекси в зелена среда;

4. Оз1 – устройствена зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи урбанизирани територии. Анализът показва, че в тази зона попадат съществуващи дървесни масиви и те са отразени на картата.

5.      Гр – специални горски територии по чл. 5, ал. 3 от Закона за горите с рекреационно значение. Въпреки, че по същество това са гори, рекреационното им предназначение и извънградско разположение ги разграничава от другите типове гори, които са разгледани в шести етап.

Освен посочените устройствени зони, етапът отразява и всички дървесни масиви, разположени в градската среда, които не са обхванати от досега разработените етапи (от 1 до 4).

Анализът на териториите е фокусиран най-вече върху наличието на дълготрайна дървесна растителност. Поради гористия характер на повечето зони с такава растителност, при описанието им са възприети принципите на горската таксация. Върху карта са отразени контурите на дървесните масиви, а в табличен вид са описани техните основни характеристики, а именно:

-          Състав на масива – конкретизирани са дървесните видове, които съставят първия етаж на масива, като при смесени масиви видовете са изброени според участието им – от най-голямото към най-малкото. За някои от видовете са използвани съкращенията, възприети в горската таксация (напр. чб – черен бор, кг – келяв габър и пр.). Към обяснителната записка е приложен списък на използваните съкращения;

-          Вид на масива – определя се от участието на различните видове дървета и бива широколистен, иглолистен и смесен. Трите вида масиви са обозначени с различни цветове на картата. Разграничаването им е оправдано от гледна точка на това, че иглолистните и широколистните дървесни масиви имат различен декоративен, екологичен и биологичен ефект;

-          Произход – бива семенен или издънков. Обикновено издънковите масиви са по-гъсти и трудно проходими (или изобщо непроходими), което ги прави непригодни за рекреационни нужди във вида в който са. Освен от произхода, проходимостта на масивите зависи в голяма степен и от възрастта на дърветата в тях;

-          Площ на масива – всеки масив, притежаващ хомогенна структура е оконтурен и щрихован. Посочената в таблицата площ се отнася за конкретния масив, обозначен с четирицифрен номер. Площта е измервана в хектари, с точност до една десета;

-          Възраст – посочена е възрастта на вида с най-голямо участие в масива. В общия случай тя съвпада с възрастта и на останалите видове, особено в насажденията със семенен произхд;

-          Височина – посочена е средната височина на вида с най-голямо участие в масива;

-          Диаметър – посочен е средният диаметър на вида с най-голямо участие в масива.

Освен дървесни масиви, в границите на анализираните територии са маркирани също така открити пространства – поляни, голини, свлачища, сечища и пр. Обект на проучване са и територии, които в ОУП са предвидени за градски и градски специализирани паркове, но към момента попадат в извънградска среда. Това са предимно земеделски терени в зоните между селищните образувания, между вилните зони и близко разположените села.

Поради големия си обхват, територията на града е разделена на шест зони (Виж: Схема на зонирането), което улеснява графичното представяне. Границите между отделните зони съвпадат с главни пътни артерии или с границите на градските административни райони. Три от зоните са разположени южно от Варненското езеро, и три – северно.

За всяка от зоните е разработена карта, отразяваща видовете територии, дървесните масиви, тяхното разположение и вид. В таблична форма са посочени основните характеристики на масивите и откритите пространства.